Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03 20:17 - Синята Локва или по-различната част от острова
Автор: canaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5773 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Като задуха Калима, та почти 4 дена.

Това е вятър от Сахара, носещ жега и пясък. Пясък не видях, но температурите от обичайните 23 надскочиха 33. Значи това е била слаба Калима. Август 2010, в южната част на острова,  за 5 минути градусите са скочили от 23 на 48. Било си е изживяване.

Събота и неделя (11,12 Март) си бяха типични августовски жеги, перфектни за плаж. На плаж не отидох, но използвах топлото време за да посетя Charko Azul (Синята локва).

Благодаря много на българите, собственици на ресторанта „Canteras Playa”,  които ми казаха за това приказно местенце, сгушено в планинските клисури в западната част на острова.

Както казах и в предишната си публкация, ако посетите Гран Канария с организиран екскурзия, може и да не усетите истинския дух на острова. Това място влиза в същата категория. Няма да го намерите в туристическите каталози, но е възможно и никога да не опознаете част от истинската Гран Канария.

Charko Azul е едно малко водопадче намиращо покоя в езерце със мътна синя вода. Вероятно някои ще бъдат разочаровани, ако са очаквали нещо грандиозно. Истинската магия е в пътя до това място. Пътеката е около километър и половина, но показва невероятната красота на западните клисури на острова. Общото с източните скатове е, че всичко е с вулканичен произход и има същите камени чукари. Уж всичко е камък, но е по-различно. Липсва монотонния сив пейзаж. Чува се шумолене на течаща вода. Голяма част от скатовете са покрити с  разстителна покривка. Има ги всички нюанси на зеленото. На откритите места, където вятъра разклаща високите тревни туфи, цветовете се сменят магически пред вас за секунда.

Заедно живеят палми и иглолистни дървета. Насред плътния камък има израснали тучни треви. Самотни палми насред ниската растителност и причудливите канари, превръщат пейзажа в мистичен.  Естествено, не липсват и кактуси, но те не са с такова натрапчиво присъствие както из другите части на острова.

Съжалявам, че снимките не могат да предат въздействащата красота на това място.

- - -

Пътувахме на запад по магистралата до Agaete и от там се спуснахме право на юг. Пътя е тесен, изсечен в стръмните скали над брега. Завоите са стотици, а гледката е неописуема – красива и малко плашеща.

image

image

Стигате до селцето El Risco. Има импровизиран паркинг, на който е написано, че е отправна точка за Charko Azul. Поехме на изток през красивото селце.

image

image

Има набързо надраскани табели, колкото да не объркате пътя. Из между къщите може да откриете чудни гледки.

image

Лично на мене винаги са ми харесвали дръвчетата с цитрусови плодове, в случая с лимони.

image

Във всеки двор има мъж или жена човъркащи нещо в градината си. Постоянно казвхаме „Ола” (здравей) и всички ни отвръщаха любезно. Сигурно им беше „писнало” от туристи, но не го показваха, по – скоро бяха обзет от типичното Канарско спокойствие. Скоро стигнахме края на селото и се показаха скатовете на стръмните западни планини.

image

image

Пътеката се виеше сред висока трева. Толкова висока, че чак не можеш да повярваш, че си на Гран Канария.

image

Палмите са по-ниски, но много по разлистени и не толкова сухи като на източното крайбрежие.

image

Следващите снимки са опит да ви покажа красотата на този район.

image

image

image

Пътеката се губеше я в гъстата трева, я из зад камъните, но имаше толкова много туристи, че няма как да я изгубим от поглед.

image

Всъщност, пътеката минава покрай малка рекичка в дъното на една от клисурите.

image

Интересното е, че има доста иглолистни дървета, в този по принцип палмов район.

image

image

image

Пътя е лесен с изключение на 2-3 места където трябва да се преодоляват високи камъни. Можеше някой да се погриже малко да облекчи мъките по катеренето. Трудно ми беше да си представя типичната 100 килограмова канарка да преодолява тези препятствия.

Крайната цел е водопадче, спускащо се из между скалите. Водата се събира в малко синьо басейнче, не случайно наречено „локва”.

image

image

Явно  мястото е много известно защото беше пълно с плажуващи. Не видях къпещи се, но за сметка на това се насладих на полуголи испанки. Явно препятствията по-пътя наистина бяха непреодолими за по едрите местни женски индивиди защото плажуващите не бяха представителна извадка на женското канарско население.

image

Тази папарашка снимка е мътна, но все пак това не е еротичен блог 😉

Много интересно е как в плътната скала са израснали буйни треви и ниски палми.

image

Някога и то неотдавна, вероятно тука са се изливали пълноводни реки защото по скалите се виждаха следи от водна ерозия.

image

На връщане снимах това, което съм пропуснал на идване. Винаги, вечер като се прибера и разгледам снимките, съжалявам че не съм могъл да пресъздам истинската красота на сниманите обекти. Възможно е и аз да нямам опит, а може и просто това да е невъзможно, но всеки път, за съжаление е едно и също.

image

image

Забелязват се интересни каменни образувания, които с повече фантазия може да се оприличат на нещо познато, като мечка например.

image

Района ми заприлича на Пирин, но с палми.

image

image

Цветя имаше колкото искате, но не се лъжете, че ги има защото е пролет. Тука винаги нещо цъфти.

image

Последна снимка на безкрая.

image

Точно до паркинга видяхме интересно скално образувание.

image

На снимката не се вижда много добре, но сякаш двете части на скалата са се доближили със огромна сила и са сплескали стоящите между тях камъни и те са изкочили на повърхността. Образувало се е нещо като тясна стена. От близо ясно се вижда, че слоевете на тези смачкани скали са завъртяни на 90 градуса. Какъв природен катаклизъм се е случил за да се образува това!?!

Екскурзията завърши със тудена бира в близкото магазинче „Lolo”. Понеже отказахме мезе, ни дадоха желирани бонбони към бирата.

image

Чат от стените и мебелите бяха облепени със вицове. Работното време беше уникално. Всеки ден имаше различен час на отваряне и затваряше също в различни часове според  деня от седмицата. Решихме, че собственичката гледа някой сериал около 20 часа, защото два дена от седмицата затваряше в 20 часа, а в другите дни около 23 или 24 часа. Вероятно това беше мястото за среднощната селска седянка. То и сега имаше 5-6 жени, които приказваха едновременно и май нямаше кой друг да ги слуша освен ние.

Като цяло западния бряг на острова е по-слабо населен и по-пуст поради високо планинския си релеф. Няма много населени места, няма и големи плажове. Добре, че беше Charko Azul, за „да се излъжем” да посетим този район и да се насладим на нещо по различно от сивия Изток.

 




Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: canaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 13871
Постинги: 3
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031