Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03 20:17 - Синята Локва или по-различната част от острова
Автор: canaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5359 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Като задуха Калима, та почти 4 дена.

Това е вятър от Сахара, носещ жега и пясък. Пясък не видях, но температурите от обичайните 23 надскочиха 33. Значи това е била слаба Калима. Август 2010, в южната част на острова,  за 5 минути градусите са скочили от 23 на 48. Било си е изживяване.

Събота и неделя (11,12 Март) си бяха типични августовски жеги, перфектни за плаж. На плаж не отидох, но използвах топлото време за да посетя Charko Azul (Синята локва).

Благодаря много на българите, собственици на ресторанта „Canteras Playa”,  които ми казаха за това приказно местенце, сгушено в планинските клисури в западната част на острова.

Както казах и в предишната си публкация, ако посетите Гран Канария с организиран екскурзия, може и да не усетите истинския дух на острова. Това място влиза в същата категория. Няма да го намерите в туристическите каталози, но е възможно и никога да не опознаете част от истинската Гран Канария.

Charko Azul е едно малко водопадче намиращо покоя в езерце със мътна синя вода. Вероятно някои ще бъдат разочаровани, ако са очаквали нещо грандиозно. Истинската магия е в пътя до това място. Пътеката е около километър и половина, но показва невероятната красота на западните клисури на острова. Общото с източните скатове е, че всичко е с вулканичен произход и има същите камени чукари. Уж всичко е камък, но е по-различно. Липсва монотонния сив пейзаж. Чува се шумолене на течаща вода. Голяма част от скатовете са покрити с  разстителна покривка. Има ги всички нюанси на зеленото. На откритите места, където вятъра разклаща високите тревни туфи, цветовете се сменят магически пред вас за секунда.

Заедно живеят палми и иглолистни дървета. Насред плътния камък има израснали тучни треви. Самотни палми насред ниската растителност и причудливите канари, превръщат пейзажа в мистичен.  Естествено, не липсват и кактуси, но те не са с такова натрапчиво присъствие както из другите части на острова.

Съжалявам, че снимките не могат да предат въздействащата красота на това място.

- - -

Пътувахме на запад по магистралата до Agaete и от там се спуснахме право на юг. Пътя е тесен, изсечен в стръмните скали над брега. Завоите са стотици, а гледката е неописуема – красива и малко плашеща.



Стигате до селцето El Risco. Има импровизиран паркинг, на който е написано, че е отправна точка за Charko Azul. Поехме на изток през красивото селце.


Има набързо надраскани табели, колкото да не объркате пътя. Из между къщите може да откриете чудни гледки.


Лично на мене винаги са ми харесвали дръвчетата с цитрусови плодове, в случая с лимони.


Във всеки двор има мъж или жена човъркащи нещо в градината си. Постоянно казвхаме „Ола” (здравей) и всички ни отвръщаха любезно. Сигурно им беше „писнало” от туристи, но не го показваха, по – скоро бяха обзет от типичното Канарско спокойствие. Скоро стигнахме края на селото и се показаха скатовете на стръмните западни планини.



Пътеката се виеше сред висока трева. Толкова висока, че чак не можеш да повярваш, че си на Гран Канария.


Палмите са по-ниски, но много по разлистени и не толкова сухи като на източното крайбрежие.


Следващите снимки са опит да ви покажа красотата на този район.




Пътеката се губеше я в гъстата трева, я из зад камъните, но имаше толкова много туристи, че няма как да я изгубим от поглед.


Всъщност, пътеката минава покрай малка рекичка в дъното на една от клисурите.


Интересното е, че има доста иглолистни дървета, в този по принцип палмов район.




Пътя е лесен с изключение на 2-3 места където трябва да се преодоляват високи камъни. Можеше някой да се погриже малко да облекчи мъките по катеренето. Трудно ми беше да си представя типичната 100 килограмова канарка да преодолява тези препятствия.

Крайната цел е водопадче, спускащо се из между скалите. Водата се събира в малко синьо басейнче, не случайно наречено „локва”.



Явно  мястото е много известно защото беше пълно с плажуващи. Не видях къпещи се, но за сметка на това се насладих на полуголи испанки. Явно препятствията по-пътя наистина бяха непреодолими за по едрите местни женски индивиди защото плажуващите не бяха представителна извадка на женското канарско население.


Тази папарашка снимка е мътна, но все пак това не е еротичен блог 😉

Много интересно е как в плътната скала са израснали буйни треви и ниски палми.


Някога и то неотдавна, вероятно тука са се изливали пълноводни реки защото по скалите се виждаха следи от водна ерозия.


На връщане снимах това, което съм пропуснал на идване. Винаги, вечер като се прибера и разгледам снимките, съжалявам че не съм могъл да пресъздам истинската красота на сниманите обекти. Възможно е и аз да нямам опит, а може и просто това да е невъзможно, но всеки път, за съжаление е едно и също.



Забелязват се интересни каменни образувания, които с повече фантазия може да се оприличат на нещо познато, като мечка например.


Района ми заприлича на Пирин, но с палми.



Цветя имаше колкото искате, но не се лъжете, че ги има защото е пролет. Тука винаги нещо цъфти.


Последна снимка на безкрая.


Точно до паркинга видяхме интересно скално образувание.


На снимката не се вижда много добре, но сякаш двете части на скалата са се доближили със огромна сила и са сплескали стоящите между тях камъни и те са изкочили на повърхността. Образувало се е нещо като тясна стена. От близо ясно се вижда, че слоевете на тези смачкани скали са завъртяни на 90 градуса. Какъв природен катаклизъм се е случил за да се образува това!?!

Екскурзията завърши със тудена бира в близкото магазинче „Lolo”. Понеже отказахме мезе, ни дадоха желирани бонбони към бирата.


Чат от стените и мебелите бяха облепени със вицове. Работното време беше уникално. Всеки ден имаше различен час на отваряне и затваряше също в различни часове според  деня от седмицата. Решихме, че собственичката гледа някой сериал около 20 часа, защото два дена от седмицата затваряше в 20 часа, а в другите дни около 23 или 24 часа. Вероятно това беше мястото за среднощната селска седянка. То и сега имаше 5-6 жени, които приказваха едновременно и май нямаше кой друг да ги слуша освен ние.

Като цяло западния бряг на острова е по-слабо населен и по-пуст поради високо планинския си релеф. Няма много населени места, няма и големи плажове. Добре, че беше Charko Azul, за „да се излъжем” да посетим този район и да се насладим на нещо по различно от сивия Изток.

 




Гласувай:
2
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: canaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12588
Постинги: 3
Коментари: 1
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031